Осъдени на обич
Осъдени на обич
Осъдени на обич са душите ни.
Защо живеем още във омраза ?
Пробожда ни жестоко всяка истина.
От болката - рефлекторно се пазим.
Красивите лъжи ги предпочитаме
като удобни, леки паравани.
Измамно ги приемаме за щитове,
но после се опомняме в капана.
Макар и от любов да сме заченати,
обречени сме в битката с живота.
И с глупаво боричкане по сцената
показва всеки своята Голгота.
Дали пък за това не беше всичкото?
За да ни видят. За да ни запомнят.
Осъдени на обич са душите ни
а ние... сме свободни да си ходим.
© Александър Калчев All rights reserved.
