ОСЪМНА СВЕТЪТ МИ

Бездумен осъмна светът ми... 
Притихнал, облян в Светлина... 
Пълен с невидими истини... 
Безсмислени борби
със същността... 

Потаен, срамежлив и оголен...
Наметната с воал от признания... 
Без нужда да ровя и търся
доказателства за това и онова... 

Пречистена и преродена
от болки, мрак и тъга... 
Сега ми е време да обичам
без да знам, защо, как и кога... 
Да вярвам, че там някъде,
в друга вселена е само
Любов, Красота, Чистота... 

Усмихнат осъмна светът ми... 
с ореол от цветя... 
И всички бездумни причини,
да се родя отново
за по-добър свят,
като кристални
танцуващи образи 
ми нашепваха - Обичай!
Без да искаш, без да чакаш,
без да имаш дори...
Ти сама знаеш колко велико е,
само защото някъде там...
той се роди... 

Когато го срещнах
не виждах плътта... 
Срещу мен засия...
виолетово, бяло и жълто
и настана спокойствие,
мир, тишина... 

Бездумен светът ми... 
рисува картини... 
О,  Господи, как да опиша,
това, за което
нямам никакви думи!? 

16 Април 2020г.
©Екатерина Глухова - Негримирана Поезия