24 сент. 2007 г., 16:39

Осъществено 

  Поэзия
486 0 9
ИзвАди ме от бездънна пропаст.
НакИчи ме със звездна сЪрма.
Откъсна ми лунно цвете.
Приюти ме в бурята на дните.
Събра зората в шепи две.
Разпръсна я в най-мрачната пустиня,
със страст ощастливяваща, застинала!
За мен изпроси на Боговете благоволението
и чувството, че ще сме заедно и там...
                                                         в небитието!

© Мариола Томова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??