Осъзната
в себе си,
в инертното да търся
съществуване,
да чупя бариерите
по прелези...
когато дойде време
за сбогуване.
Превърнах се във тръпка.
На изчезване.
Различна.
Неразбрана.
Несуетна.
Заспивам осъзната.
И съм трезвена...
но никога не тръгвам
инцидентно.
Научих се...
да бъда търпелива,
но не и като всички
да живея.
Избрах да бъда тук.
И да умирам.
Аз просто съм човек.
И не печеля.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елица Стоянова Все права защищены