27 сент. 2008 г., 12:38

Осъзната

1.1K 0 24
Опитах да соля живота
в себе си,
в инертното да търся
съществуване,
да чупя бариерите
по прелези...
когато дойде време
за сбогуване.


Превърнах се във тръпка.
На изчезване.
Различна.
Неразбрана.
Несуетна.
Заспивам осъзната.
И съм трезвена...
но никога не тръгвам
инцидентно.


Научих се...
да бъда търпелива,
но не и като всички
да живея.
Избрах да бъда тук.
И да умирам.
Аз просто съм човек.
И не печеля.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елица Стоянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...