Елишка (Елица Стоянова)
364 4784
27.09.2008 г., 12:38 ч.

Осъзната 

  Поезия » Друга
921 0 24
Опитах да соля живота
в себе си,
в инертното да търся
съществуване,
да чупя бариерите
по прелези...
когато дойде време
за сбогуване.


Превърнах се във тръпка.
На изчезване.
Различна.
Неразбрана.
Несуетна.
Заспивам осъзната.
И съм трезвена...
но никога не тръгвам
инцидентно.


Научих се...
да бъда търпелива,
но не и като всички
да живея.
Избрах да бъда тук.
И да умирам.
Аз просто съм човек.
И не печеля.

© Елица Стоянова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??