27 авг. 2023 г., 23:05

Осъзнаване

431 0 0

Преболях те, преглътнах сълзите,

заглуших незарастваща рана.
Забраних да тъгуват очите
за раздяла нелепа на двама.

 

Притъпих пропълзялата жажда
на ръцете,  протегнати с трепет
 и разбрах, че живот се преражда
на величествен и слънчев хребет.

 

Преоткрих, че когато обичаш,
е излишно да търсиш отплата
и че даже в любов да се вричаш
не е нужна насрочена дата.

 

Покорих хоризонта несбъднат
и приседнах на девствена сянка,
чаках гълъбите да се върнат
на онази зелена полянка.

 

Осъзнах, че животът лекува
с броеница от мигове земни,
че душата за обич тъгува
и че спомени няма последни...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Наташа Басарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...