27.08.2023 г., 23:05

Осъзнаване

422 0 0

Преболях те, преглътнах сълзите,

заглуших незарастваща рана.
Забраних да тъгуват очите
за раздяла нелепа на двама.

 

Притъпих пропълзялата жажда
на ръцете,  протегнати с трепет
 и разбрах, че живот се преражда
на величествен и слънчев хребет.

 

Преоткрих, че когато обичаш,
е излишно да търсиш отплата
и че даже в любов да се вричаш
не е нужна насрочена дата.

 

Покорих хоризонта несбъднат
и приседнах на девствена сянка,
чаках гълъбите да се върнат
на онази зелена полянка.

 

Осъзнах, че животът лекува
с броеница от мигове земни,
че душата за обич тъгува
и че спомени няма последни...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Наташа Басарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...