9 июл. 2020 г., 08:46

От Артибалт с любов

741 0 0


Посветено на любимите ми грижовни стопани
...
Щастлив съм, има на света и хора
добри и мили, те са от отбора -
любимци в ЗЛАТНИЯ ни клуб,
живеят с нас, грижа имат и за някой друг.

 

Достатъчно е да погледнем
към тях с очи да обясним,
и лапичката си протегнем,
обичта да изразим.

 

Те в отговор прегръщат ни, погалват
и своето лице до козина допрат,
не се страхуват, нито се гнусят,
душите ни са чисти, не само лъскави тела.

 

Животът ни на тях ще доверим
в добро и лошо време.
Безрезервното приятелство да подарим,
за нас не е и бреме.

 

Дори когато дойде време за раздяла
и станем ЗЛАТНАТА звездичка,
те пазят спомените с вяра,
че някога отново ще докосваме с брадичка.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимира Генева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...