Jul 9, 2020, 8:46 AM

От Артибалт с любов

  Poetry » Other
740 0 0


Посветено на любимите ми грижовни стопани
...
Щастлив съм, има на света и хора
добри и мили, те са от отбора -
любимци в ЗЛАТНИЯ ни клуб,
живеят с нас, грижа имат и за някой друг.

 

Достатъчно е да погледнем
към тях с очи да обясним,
и лапичката си протегнем,
обичта да изразим.

 

Те в отговор прегръщат ни, погалват
и своето лице до козина допрат,
не се страхуват, нито се гнусят,
душите ни са чисти, не само лъскави тела.

 

Животът ни на тях ще доверим
в добро и лошо време.
Безрезервното приятелство да подарим,
за нас не е и бреме.

 

Дори когато дойде време за раздяла
и станем ЗЛАТНАТА звездичка,
те пазят спомените с вяра,
че някога отново ще докосваме с брадичка.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимира Генева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...