Jul 9, 2020, 8:46 AM

От Артибалт с любов

  Poetry » Other
737 0 0


Посветено на любимите ми грижовни стопани
...
Щастлив съм, има на света и хора
добри и мили, те са от отбора -
любимци в ЗЛАТНИЯ ни клуб,
живеят с нас, грижа имат и за някой друг.

 

Достатъчно е да погледнем
към тях с очи да обясним,
и лапичката си протегнем,
обичта да изразим.

 

Те в отговор прегръщат ни, погалват
и своето лице до козина допрат,
не се страхуват, нито се гнусят,
душите ни са чисти, не само лъскави тела.

 

Животът ни на тях ще доверим
в добро и лошо време.
Безрезервното приятелство да подарим,
за нас не е и бреме.

 

Дори когато дойде време за раздяла
и станем ЗЛАТНАТА звездичка,
те пазят спомените с вяра,
че някога отново ще докосваме с брадичка.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимира Генева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...