17 сент. 2020 г., 14:12  

На Артибалт, с любов !

557 0 0


Посвещение
...
Беше мъничко кутре
с вирнато носле,
дъвчи, дърпа к'вото ще,
виках си: " Кога ще порасте?"
Ходеше назад-напред,
като жабка се разпльоскваше на пек.
Подскача,  сякаш бе сърненце,
главичка бута - също кат' козленце.
Само де рогцата липсваха,
но "копитцата" си ритваха.
През нощта на някой пръстче сучеше,
с ноктенца шумно ни събуждаше.
Пика тук, пика там,
шамарите понесе сам.
Но научи се кутрето,
следва пътя на детето,
даже го подмина -
доста се покултивира.
Донесе радост, настроение,
за цялото семейство забавление.
Не е само за игра
Златната му негова душа,
даде ни промяна, мисъл и спасение,
научи ни на доблест и търпение.
Даде ни любов, утеха и прозрение
какво е ценност във човешкото ни житие!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимира Генева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...