17 sept 2020, 14:12  

На Артибалт, с любов !

  Poesía
556 0 0


Посвещение
...
Беше мъничко кутре
с вирнато носле,
дъвчи, дърпа к'вото ще,
виках си: " Кога ще порасте?"
Ходеше назад-напред,
като жабка се разпльоскваше на пек.
Подскача,  сякаш бе сърненце,
главичка бута - също кат' козленце.
Само де рогцата липсваха,
но "копитцата" си ритваха.
През нощта на някой пръстче сучеше,
с ноктенца шумно ни събуждаше.
Пика тук, пика там,
шамарите понесе сам.
Но научи се кутрето,
следва пътя на детето,
даже го подмина -
доста се покултивира.
Донесе радост, настроение,
за цялото семейство забавление.
Не е само за игра
Златната му негова душа,
даде ни промяна, мисъл и спасение,
научи ни на доблест и търпение.
Даде ни любов, утеха и прозрение
какво е ценност във човешкото ни житие!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимира Генева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...