Посвещение
...
Беше мъничко кутре
с вирнато носле,
дъвчи, дърпа к'вото ще,
виках си: " Кога ще порасте?"
Ходеше назад-напред,
като жабка се разпльоскваше на пек.
Подскача,  сякаш бе сърненце,
главичка бута - също кат' козленце.
Само де рогцата липсваха,
но "копитцата" си ритваха.
През нощта на някой пръстче сучеше,
с ноктенца шумно ни събуждаше.
Пика тук, пика там,
шамарите понесе сам.
Но научи се кутрето,
следва пътя на детето,
даже го подмина -
доста се покултивира.
Донесе радост, настроение,
за цялото семейство забавление.
Не е само за игра
Златната му негова душа,
даде ни промяна, мисъл и спасение,
научи ни на доблест и търпение.
Даде ни любов, утеха и прозрение
какво е ценност във човешкото ни житие!