От атоми храм

Донесе слънце – нов живот,

залепи на небето звездите.

А после с гръмоотвод

раздра на бурите дните.

Разделен остана водорода,

който да се свърже не успя

ни с азота, ни дори с кислорода

и накрая уморено той заспа.

Ти се смееш – значи аз съм щастлив.

Ти ме гледаш. Усмихвам се и аз.

И водородът във теб, полусънлив,

уби ме в космически час.

И атоми въртяха се в средище,

и лъчи те огряваха, знам,

за да бъда твое убежище,

за да бъда навярно и храм.