От атоми храм
662
0
1
От атоми храм
Донесе слънце – нов живот,
залепи на небето звездите.
А после с гръмоотвод
раздра на бурите дните.
Разделен остана водорода,
който да се свърже не успя
ни с азота, ни дори с кислорода
и накрая уморено той заспа.
Ти се смееш – значи аз съм щастлив.
Ти ме гледаш. Усмихвам се и аз.
И водородът във теб, полусънлив,
уби ме в космически час.
И атоми въртяха се в средище,
и лъчи те огряваха, знам,
за да бъда твое убежище,
за да бъда навярно и храм.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Християн Всички права запазени
