Но днеска отново е Коледа,
отново проблясва снегът
и лампички греят във стаята,
и весело пее градът…
Промъква се мирис на свещи,
отново днес има елха,
но някак си тъжни са тези
иглички в зелена боя.
А днеска отново е Коледа
в нюанси на много сърца
и трябва да има подарък
за всяка невръстна ръка…
……
Но ето сега под прозореца,
покрит неприветно със тиксо,
елха от болезнени спомени,
под нея – очаквано нищо.
А днеска луната е жизнена,
и някак си стопля дома,
във който децата са истински,
макар че не знае светът…
И в острия полъх на вятъра
светят далечни звезди,
и в тях се разтапя надеждата
на хиляди детски мечти…
А днеска отново е Коледа.
В чинийките има сълзи,
които на вкус си останаха
отчаяни. Детски. Молби…
© Венета Димитрова Все права защищены