От дявола по-черна си...
Коя си ти, не те познавам, тъма и мрак си ми,
от дявола по-черна си, а него плашиш ли,
с очи безчувствено студени в мен гледаш ти,
какво ти толкова направих, ще кажеш ли?
Коя си ти, че върху мен изливаш такава яд,
а нощем как заспиваш, сънуваш ли ме чак,
самотна ли си, а от нещо страдаш ли,
не можеш да си мила, не знаеш как...
Коя си ти, че мислиш се за по-добра,
живееш сякаш в приказка, а не в реалността,
щом прави те щастлива, оплювай ме... добре,
но черното на въглена по мене не дере...
Коя си ти, че с мен си се захванала,
не знаеш ли, че огънят и теб ще изгори,
по-люта си от вятъра, какво те е прихванало,
не стихваш, не затихваш, като вихрушка си...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ванилия Все права защищены
