petya97 (Петя Кънчева)
27

15 мар. 2014 г., 18:56

От една разбита душа

Поэзия

952 0 1

Знаех, че няма да се получи.

Бях убедена.

И въпреки това опитах.

Борих се, исках,

вземах, давах, получавах.

Не можеш да кажеш, че не го исках.

Страдах, плаках,

унищожих себе си, може би и теб.

И отново опитах. Не се получи.

Бяхме твърде различни.

Боли ме.

Но ме боли, защото опитах,

а не защото не го направих.

Боли ме заради всичките дни,

които преживяхме.

Заради всичките дни,

които няма да споделим.

Но най-вече ме боли,

защото те изгубих,

изгубих част от себе си.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬