15.03.2014 г., 18:56

От една разбита душа

945 0 1

Знаех, че няма да се получи.

Бях убедена.

И въпреки това опитах.

Борих се, исках,

вземах, давах, получавах.

Не можеш да кажеш, че не го исках.

Страдах, плаках,

унищожих себе си, може би и теб.

И отново опитах. Не се получи.

Бяхме твърде различни.

Боли ме.

Но ме боли, защото опитах,

а не защото не го направих.

Боли ме заради всичките дни,

които преживяхме.

Заради всичките дни,

които няма да споделим.

Но най-вече ме боли,

защото те изгубих,

изгубих част от себе си.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Кънчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...