6 июн. 2018 г., 01:54
Една лъжкиня, братко, аз видях.
Очите ѝ ме хвърлиха в простора.
Нарекох я богиня, огън, грях –
изправих се и почнах да говоря.
От меката ѝ плът се разтопих,
и името забравих да си кажа.
Захванах се да пиша нежен стих,
но чувствата се сбиха на паважа.
Момиче, от роса̀ ли си тъка̀на?
Приличаше на моята мечта.
Когато се опитах да я хвана,
подобно на врабченце, отлетя. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация