От хиляди столетия се будя
Една лъжкиня, братко, аз видях.
Очите ѝ ме хвърлиха в простора.
Нарекох я богиня, огън, грях –
изправих се и почнах да говоря.
От меката ѝ плът се разтопих,
и името забравих да си кажа.
Захванах се да пиша нежен стих,
но чувствата се сбиха на паважа.
Момиче, от роса̀ ли си тъка̀на?
Приличаше на моята мечта.
Когато се опитах да я хвана,
подобно на врабченце, отлетя.
Една лъжкиня, братко, аз видях,
и писано ми беше да я губя –
на моя запустял душевен бряг,
от хиляди столетия се будя…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Димитър Драганов Все права защищены
