thedac (Димитър Драганов)
873 1129
6.06.2018 г., 1:54 ч.

От хиляди столетия се будя 

  Поезия » Друга
2629 30 36

Една лъжкиня, братко, аз видях.
Очите ѝ ме хвърлиха в простора.
Нарекох я богиня, огън, грях –
изправих се и почнах да говоря.

От меката ѝ плът се разтопих,
и името забравих да си кажа.
Захванах се да пиша нежен стих,
но чувствата се сбиха на паважа.

Момиче, от роса̀ ли си тъка̀на?
Приличаше на моята мечта.
Когато се опитах да я хвана,
подобно на врабченце, отлетя.

Една лъжкиня, братко, аз видях,
и писано ми беше да я губя –
на моя запустял душевен бряг,
от хиляди столетия се будя…

© Димитър Драганов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??