3 окт. 2011 г., 19:38

От Хубост сърце ще се пръсне!

1K 0 12

 

По бърчинките, момне ле, все се катери

южното злато до синичко зрънце.

Джибри газя... Забравих вечерята...

Зад врата ми отива си слънцето.

 

Джибри газя, момне ле, до първи петли.

Кон да беше - щеше да пукне.

Ти моята риза веза, нали?!

Перчемът - все за тебе е бухнал...

 

Ти моите жили даряваш с живот.

Аз песен във виното вплитам.

Тежкото вино е моят Кивот -

Поле... и в Небето политнал...

 

Тежкото вино чембери ще пръсне.

С него възкръсвам, с него заспивам.

На къшейче хлебец с него се кръстя

и благославям... и гроб преливам...

 

Тежкото вино нося в душата си,

ала делийски пия ракия!

Почитам го Бога. Тача Земята си.

В женската плитка е мойта магия...

 

Хайде, пусни я тази вечер за мене!

Ха, разплети я! Да падне до кръста!

Чуваш, ли?! Виното в чашите стене,

а пък от Хубост - сърце ще се пръсне...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Дяков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Ха, разплети я! Да падне до кръста!
    Чуваш, ли?! Виното в чашите стене,
    а пък от Хубост - сърце ще се пръсне..."
    Умееш ги, тези народни мотиви, Зем!
    Хубост е!
  • Наистина пълни душата!
  • Хаххх,...хах...Хубост...Хубост...пустата му - Хубост...!!!
    "Джибри газя, момне ле, до първи петли.
    Кон да беше - щеше да пукне.
    Ти моята риза веза, нали?!
    Перчемът - все за тебе е бухнал..."
  • Ей, Зем, като кипнало вино и луднала кръв е стихото. Браво!!!
  • Стискай го, Зем, сърцето, че е едно...Ама душата ти с хубост да е пълна и да прелива...

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...