От Хубост сърце ще се пръсне!
По бърчинките, момне ле, все се катери
южното злато до синичко зрънце.
Джибри газя... Забравих вечерята...
Зад врата ми отива си слънцето.
Джибри газя, момне ле, до първи петли.
Кон да беше - щеше да пукне.
Ти моята риза веза, нали?!
Перчемът - все за тебе е бухнал...
Ти моите жили даряваш с живот.
Аз песен във виното вплитам.
Тежкото вино е моят Кивот -
Поле... и в Небето политнал...
Тежкото вино чембери ще пръсне.
С него възкръсвам, с него заспивам.
На къшейче хлебец с него се кръстя
и благославям... и гроб преливам...
Тежкото вино нося в душата си,
ала делийски пия ракия!
Почитам го Бога. Тача Земята си.
В женската плитка е мойта магия...
Хайде, пусни я тази вечер за мене!
Ха, разплети я! Да падне до кръста!
Чуваш, ли?! Виното в чашите стене,
а пък от Хубост - сърце ще се пръсне...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Дяков Всички права запазени
