От Хубост сърце ще се пръсне!
По бърчинките, момне ле, все се катери
южното злато до синичко зрънце.
Джибри газя... Забравих вечерята...
Зад врата ми отива си слънцето.
Джибри газя, момне ле, до първи петли.
Кон да беше - щеше да пукне.
Ти моята риза веза, нали?!
Перчемът - все за тебе е бухнал...
Ти моите жили даряваш с живот.
Аз песен във виното вплитам.
Тежкото вино е моят Кивот -
Поле... и в Небето политнал...
Тежкото вино чембери ще пръсне.
С него възкръсвам, с него заспивам.
На къшейче хлебец с него се кръстя
и благославям... и гроб преливам...
Тежкото вино нося в душата си,
ала делийски пия ракия!
Почитам го Бога. Тача Земята си.
В женската плитка е мойта магия...
Хайде, пусни я тази вечер за мене!
Ха, разплети я! Да падне до кръста!
Чуваш, ли?! Виното в чашите стене,
а пък от Хубост - сърце ще се пръсне...
© Красимир Дяков All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Наистина пълни душата!
-
Хаххх,...хах...Хубост...Хубост...пустата му - Хубост...!!!
"Джибри газя, момне ле, до първи петли.
Кон да беше - щеше да пукне.
Ти моята риза веза, нали?!
Перчемът - все за тебе е бухнал..." -
Ей, Зем, като кипнало вино и луднала кръв е стихото. Браво!!!
-
Стискай го, Зем, сърцето, че е едно...Ама душата ти с хубост да е пълна и да прелива...
-
радвам се на този ти стих, Наздраве да ти е, Зем!
-
Еее, напълни ми душата!
-
Брей, че мерак! Ама пък хубав! Браво!
-
ООО, Зем, ама си се развихрил!
Много ми хареса! Наздраве, певецо! -
Тая вечер ще отворя едно седемгодишно Мавруд х Мерло х Каберне Совиньонп и ще си налея един бокал / казвам бокал щото събира половин литър/, дето звъни като чан и си мени гласа според колко е пълен...
За Нея, За Обичта, момичета - Наздраве!!!
Зем. -
Хубаво е! Напомня вечните народни песни!
-
Боже! Колко обич си втъкал...?!
Опияняваш, Зем!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Чуваш, ли?! Виното в чашите стене,
а пък от Хубост - сърце ще се пръсне..."
Умееш ги, тези народни мотиви, Зем!
Хубост е!