Dark_Island (Таня Георгиева)
389 12255
24 окт. 2009 г., 20:10

От излишност 

  Поэзия » Любовная
952 0 29

              От излишност


Изпратù ме с ветрове в косите.
С ония изпокапали звезди.
Събирах дълго. Вече ще съм сита.
И болката със мене изпратù

Изпратù ме като блудница. Мадам.
И с някой влак последен. Надалече.
И релсите сечи след мен. Да знам,
че няма път. И всичко е обречено.

А даже няма где да се завърна.
Една Любов неслучена. И Нищо.
Чети, чети... Със стих ще те прегърна.
Душата си изплаках. От излишност.

© Таня Георгиева Все права защищены

Автор запретил голосование.
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Просто прекрасно!!!
  • Кому е нужна такава... излишност.
    Много силен стих!
  • Просто ПОЕТЕСА!!!!
  • ... излишъците... когато са годни за подаряване... когато са годни за изплакване... и след това?... излишъци? допълнения?... път...
  • Как е хубаво да се потопи човек в твоите стихове !Поздрави !
  • Силен стих, Таня! И хубав!...
  • Умееш ги тези стихови прегръдки!
    Невероятна си, Танче!
    Поздравче от Шкафче!
  • Не си сама, не си!!!Прегръдки!
  • Понякога и от излишество боли. Макар и рядко...
  • Красив и силен стих! Много силно въздействаш! Поздрав!
  • !!!
    Тежък стих, Таня!
    Успяваш да докосваш с думи!
    Браво!
  • Танче, ако искаш да ми извадиш душата ще ти дам отвертка да си почовъркаш...тая вечер ме разплака, недей така, момиче
  • Много силен стих!!!
    Поздрави и от мен!!!
  • Каква е тая остра болка, Таня?
    Та това не е плач, това е страдание!
    Опитай в друга гама...
  • Аплодирам те, Танюша*!!!
  • И релсите сечи след мен. Да знам,
    че няма път. И всичко е обречено.
    ---
    уникално! прекрасни са стиховете ти,Таня,в последния месец,два си нещо като кулминационна точка на поезията ,която бърка дълбоко в мен!
  • Силно и решително!Хареса ми!
  • Здравей, Таничка! Четох, четох, и не намерих други думи... Благодаря за прегръдката. Имаш моята.

    ...понякога душите ни, излишните, във времена и нрави търсят своя светъл път, и често срещат себе си, и в редовете прави-две релси-две сълзи не могат да ги спрат.
    понякога пътуваме към себе си, понякога след себе си оставяме накъсан, сдържан дъх, но вдигнем ли очите над пределите излищностите няма да ни спрат...
  • Ох, Танюшо, никой не е излишен на този свят! Просто - излишно случване. В стих! Но пък красив!
  • В ъгъла,свита на кравай душата ти проплаква...Никога не съм чела от теб толкова безнадеждни думи.Много е голяма самотата ти Танюш...
  • Да - нека си иде болката, а ти събирай още...нови надежди...
    Поздрав за хубавия стих!
  • Много чувство и в същото време тази ясна осъзнатост на случващото се...Харесвам този метален призвук в поезията ти, който идва от недвусмислено оповестените решения.Благодаря за удоволствието!
  • "Чети, чети... Със стих ще те прегърна.
    Душата си изплаках. От излишност."

    Силен стих, Танче!
  • Ръкопляскам!
  • А ти пиши!
    Разкошотия си!
  • Ми...До ново удавяне!
  • Много хубаво!
  • Хубаво е! Много!
  • Тъжно и красиво! Поздрав!
Предложения
: ??:??