От излишност
1.1K
0
29
От излишност
Изпратù ме с ветрове в косите.
С ония изпокапали звезди.
Събирах дълго. Вече ще съм сита.
И болката със мене изпратù
Изпратù ме като блудница. Мадам.
И с някой влак последен. Надалече.
И релсите сечи след мен. Да знам,
че няма път. И всичко е обречено.
А даже няма где да се завърна.
Една Любов неслучена. И Нищо.
Чети, чети... Със стих ще те прегърна.
Душата си изплаках. От излишност.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Георгиева Всички права запазени
