От излишност
Изпратù ме с ветрове в косите.
С ония изпокапали звезди.
Събирах дълго. Вече ще съм сита.
И болката със мене изпратù
Изпратù ме като блудница. Мадам.
И с някой влак последен. Надалече.
И релсите сечи след мен. Да знам,
че няма път. И всичко е обречено.
А даже няма где да се завърна.
Една Любов неслучена. И Нищо.
Чети, чети... Със стих ще те прегърна. ...