24 янв. 2013 г., 13:36  

От извора на моя ден

984 0 4

От извора на моя светъл ден рожден,

когато с първи удари забило е сърцето -

с усмивка съм дарена, още грее в мен.

Най-истинската е от майка към детето.

 

От две ръце докосната вървя до днес -

ръце като на ангел, с топлина пламтят,

упътена към улиците на живота и с адрес:

"Щастливи мигове, любов и слънчев свят!"

 

И крача все напред, с усмивката съм слята.

Животът е трънлив, побутва ме със рамо.

Разбрах какво е всъщност щастието на Земята -

то слънце е във дните, щом изричаш "мамо".

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивелина Цветкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...