24 янв. 2013 г., 13:36  

От извора на моя ден

978 0 4

От извора на моя светъл ден рожден,

когато с първи удари забило е сърцето -

с усмивка съм дарена, още грее в мен.

Най-истинската е от майка към детето.

 

От две ръце докосната вървя до днес -

ръце като на ангел, с топлина пламтят,

упътена към улиците на живота и с адрес:

"Щастливи мигове, любов и слънчев свят!"

 

И крача все напред, с усмивката съм слята.

Животът е трънлив, побутва ме със рамо.

Разбрах какво е всъщност щастието на Земята -

то слънце е във дните, щом изричаш "мамо".

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивелина Цветкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...