24.01.2013 г., 13:36  

От извора на моя ден

976 0 4

От извора на моя светъл ден рожден,

когато с първи удари забило е сърцето -

с усмивка съм дарена, още грее в мен.

Най-истинската е от майка към детето.

 

От две ръце докосната вървя до днес -

ръце като на ангел, с топлина пламтят,

упътена към улиците на живота и с адрес:

"Щастливи мигове, любов и слънчев свят!"

 

И крача все напред, с усмивката съм слята.

Животът е трънлив, побутва ме със рамо.

Разбрах какво е всъщност щастието на Земята -

то слънце е във дните, щом изричаш "мамо".

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивелина Цветкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...