24.01.2013 г., 13:36  

От извора на моя ден

983 0 4

От извора на моя светъл ден рожден,

когато с първи удари забило е сърцето -

с усмивка съм дарена, още грее в мен.

Най-истинската е от майка към детето.

 

От две ръце докосната вървя до днес -

ръце като на ангел, с топлина пламтят,

упътена към улиците на живота и с адрес:

"Щастливи мигове, любов и слънчев свят!"

 

И крача все напред, с усмивката съм слята.

Животът е трънлив, побутва ме със рамо.

Разбрах какво е всъщност щастието на Земята -

то слънце е във дните, щом изричаш "мамо".

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивелина Цветкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....