24 ene 2013, 13:36  

От извора на моя ден

  Poesía » Otra
987 0 4

От извора на моя светъл ден рожден,

когато с първи удари забило е сърцето -

с усмивка съм дарена, още грее в мен.

Най-истинската е от майка към детето.

 

От две ръце докосната вървя до днес -

ръце като на ангел, с топлина пламтят,

упътена към улиците на живота и с адрес:

"Щастливи мигове, любов и слънчев свят!"

 

И крача все напред, с усмивката съм слята.

Животът е трънлив, побутва ме със рамо.

Разбрах какво е всъщност щастието на Земята -

то слънце е във дните, щом изричаш "мамо".

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивелина Цветкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...