Отново е Задушница.
Архангеловата, голямата.
Разплиснато море от хора,
забързани към гробове
и спомени.
Вървят, вървят, вървят...
Главите свели,
някак са по–истински...
Ръцете стиснали са
есенните хризантеми,
дар за тях, заминалите...
А всъщност - мъката,
загнездена дълбоко
сега така болезнено
е гърлото им впримчила...
Та... бързат там -
трапеза с мъртвите
да споделят. Нареждат
хляб, жито и вино...
Свещта полюшва пламък...
Дрезгав вик на птица...
От клоните посипват се
последните листа
и гробовете те завиват...
Преди да дойде
зимата...
© Хрис Все права защищены