22 мар. 2013 г., 21:32

От край до край

624 0 0

От край до край

Ще те уловя с миглите си и ще те вплета в косата си.
Ще те зазидам в бръчките около окото.
После ще те пусна и ще те помилвам
и най-подир ще те отдалеча от злото.

Ще те прелистя като книга остаряла,
ще пиша сред чертожните слова.
Ще те захвърля, после ще те вдигна
и от първите ти, празни листи, ще чета.

Ще те разлистя, докато си още пъпка,
ще ти нарисувам сенчести листа,
ще те откъсна, после ще те върна
и от изсъхналото ще ти възродя цвета.

И тъй, додето ти омръзне,
ще те руша и ще те възраждам в миг.
От топлия ми глас ще зъзнеш,
от шепота ми ще се будиш с вик.

И най-подир ще си отида,
без спомен, сякаш че не съм била.
Ще мислиш сред разтворената книга 
за първите неписани листа.

Ще потърсиш отговор във пъпка,
простряла пролетните си цветя,
и ще се обърнеш, ще си тръгнеш,
и аз от празнотата ти ще се родя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стела Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...