От край до край

Ще те уловя с миглите си и ще те вплета в косата си.
Ще те зазидам в бръчките около окото.
После ще те пусна и ще те помилвам
и най-подир ще те отдалеча от злото.

Ще те прелистя като книга остаряла,
ще пиша сред чертожните слова.
Ще те захвърля, после ще те вдигна
и от първите ти, празни листи, ще чета.

Ще те разлистя, докато си още пъпка,
ще ти нарисувам сенчести листа,
ще те откъсна, после ще те върна
и от изсъхналото ще ти възродя цвета.

И тъй, додето ти омръзне,
ще те руша и ще те възраждам в миг.
От топлия ми глас ще зъзнеш,
от шепота ми ще се будиш с вик.

И най-подир ще си отида,
без спомен, сякаш че не съм била.
Ще мислиш сред разтворената книга 
за първите неписани листа.

Ще потърсиш отговор във пъпка,
простряла пролетните си цветя,
и ще се обърнеш, ще си тръгнеш,
и аз от празнотата ти ще се родя.