dar4e_to (Дарина Дечева)
231 98
11 февр. 2012 г., 13:38

От края на края – след края 

  Поэзия » Любовная
1995 6 27

 

 

Като пясък в обувка и късче от дим

стара обич в окото ми дращи.

И расте като миг на любовен режим.

Като приказка в сън за незрящи.

 

И се сливам с дъжда, без посока тека –

с дъх достигам до твоето тяло.

Всяка мисъл си струва живота. Така

оцелявам във празното цяла.

 

Тази нощ е порой. И вали. Да вали!

Ще удави накрая слепците.

Всяка приказка приказно свършва. Дали?

Тази ние убихме самите.

 

Тази беше без край. Как безкрай да летим,

като всеки простор беше тесен?

Затова и сега, в безлюбовен режим,

пишем в рими. На сляпо е лесно.

 

© Дарина Дечева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Страхотно!
  • Благодаря ти, Мая. Не бях попадал на стиховете на Дарина. Наистина прекрасна поезия.
  • Благодаря на редакторите, че ни върнаха към тази стойностна поезия!🙏 А на Дарчето - браво!💓
  • Такива творби трябва да се изравят от архивите!
  • Айде нека е без край, какво ще кажеш, Даре...че иначе де ще го търсим този край...давай още такива, че...много се пристрастявам!..."...все те нося по мене, нищо че ме болиш..."
  • Благодаря ви!
  • Силно е.
    А си мислех, че няма по-хубаво нещо от "приказка без край".
  • Взех си късче от дим да ми спомня за теб, когато спре да вали...любов.

  • Лесно е, но е без.
    А тези твои рими са толкова СЪС!

    Поезия.

  • Този стих ме плени!
    Ще си го сложа в любими!
  • чудничко
  • "Вие били сте някога дъжд? А аз - да. Днес бях ситен есенен дъждец.
    Росях дърветата и играех с техните падащи листа - жълти, червени, кафяви. Посребрих асфалта, за да се покаже в него отражението на небето. Чуках по шапките на чадърите и се здрависвах с побягващите хора. Но листата падаха в калта и губеха ярките си цветове. Огледалото се разбиваше от тичащите стъпки, а хората под чадърите от моето чукане криеха лицата си дълбоко в яките на връхните си дрехи. Стана ми много самотно и мъчно. И заплаках.
    Вие някога срещали ли сте плачещ дъжд? Едно малко момиченце срещна. То отръска капката от дланта си и възкликна:
    - Мамо, дъждът е горещ - той плаче!
    - Сложи си ръкавиците и не се показвай изпод чадъра! - строго отвърна майката.
    Детето неохотно сложи едната си ръкавица и прошепна заговорнически:
    - Не плачи! Пак ще има слънце!
    И знаете ли какво, аз го послушах. И то излезе право."
  • Много хубаво стихотворение.
  • Благодаря ви за посещенията, коментарите и оценките!
    Желая ви здраве!

  • Прелест!
  • Перфектен стих, майсторско изпълнение! С уважение, Дари!
  • Всяка мисъл си струва живота.
    Много ми хареса!
  • Много ми хареса!
  • !!!
  • Браво!!!
  • "Стара обич в очите ми..." Много красиво!
  • Хубав ритъм.
    А за останалото - с Дорето. Гласувам с две ръце.
  • Огромно удоволствие е да чета стиховете ти!
  • Една добре нарисувана картина, в която тоновете са внимателно наслагвани върху пейзажа, без да се упражнява насилие. Може да се добави поздрав за свежестта на възприятието и изказа, за яркия и сочен колорит, за необичайния композиционен поглед, за опростената форма. С две думи - силно стихотворение. Поздрав!
  • Взех си, от което ми даде!
    Благодаря, Дар!
  • Много хубаво стихотворение!Поздравления!
  • благоДАРско ти, Дарине!

    не искам да се извалява, което се е насъбрало. още не.
Предложения
: ??:??