От края на края – след края
Като пясък в обувка и късче от дим
стара обич в окото ми дращи.
И расте като миг на любовен режим.
Като приказка в сън за незрящи.
И се сливам с дъжда, без посока тека –
с дъх достигам до твоето тяло.
Всяка мисъл си струва живота. Така
оцелявам във празното цяла.
Тази нощ е порой. И вали. Да вали!
Ще удави накрая слепците.
Всяка приказка приказно свършва. Дали?
Тази ние убихме самите.
Тази беше без край. Как безкрай да летим,
като всеки простор беше тесен?
Затова и сега, в безлюбовен режим,
пишем в рими. На сляпо е лесно.
© Дарина Дечева All rights reserved.
..."...все те нося по мене, нищо че ме болиш..."