19 июл. 2004 г., 22:03

от лъжата боли

1.8K 0 2
Днес друг е любовта голяма,
днес с друг събрахме своите сърца
и друг шепти ми нежни думи,
на друг прегръдката крепи ме.

За себе си избра ти друга,
която трябваше да ти даде любов,
а тя измама ти предложи,
тъй както ти предложи я на мен.

Болеше ме, защото ме излъга
и все още малко ме боли,
но ти избра си своята пътека
и сам понея ще вървиш.

Завинаги зачертна любовта ми,
а любовта, с която те дарих
захвърли като ненужна спалня,
в която дълго време бяхме аз и ти.

Сега в прегръдката на самотата ще те боли,
но няма връщане назад.
Днес друг ръка на мен подава,
на друго рамо свела съм глава!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефка Славова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много е красиво!
  • Браво!така му се пада!докато ти четях стих. в мен изникна 1на случка -почти същата! и не бях се замисляла от този ъгъл..но наистина стх.ти вдъхва надежда !БЛАГОДаРА!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...