Този аромат на минзухар
в дългите коси кестенови
забравя, че вече съм стар
и търси изкушения нови.
Да обичаш мен си решила,
защо и сърцето да плениш,
а любовта не става на сила,
после и себе си ще виниш.
Аз винаги теб ще обичам,
далеч оттук, толкова стар,
не ще те забравя, момиче,
и аромата ти на минзухар.
Обич непреодолима обаче
и невъзможна тя се оказва,
макар сърцето ми да плаче,
от любовта ти се отказвам.
© Никица Христов Все права защищены