7 апр. 2016 г., 22:54

От любовта ти се отказвам

844 0 1

Този аромат на минзухар

в дългите коси кестенови

забравя, че вече съм стар

и търси изкушения нови.

 

Да обичаш мен си решила,

защо и сърцето да плениш,

а любовта не става на сила,

после и себе си ще виниш.

 

Аз винаги теб ще обичам,

далеч оттук, толкова стар,

не ще те забравя, момиче,

и аромата ти на минзухар.

 

Обич непреодолима обаче

и невъзможна тя се оказва,

макар сърцето ми да плаче,

от любовта ти се отказвам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никица Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...