7.04.2016 г., 22:54

От любовта ти се отказвам

847 0 1

Този аромат на минзухар

в дългите коси кестенови

забравя, че вече съм стар

и търси изкушения нови.

 

Да обичаш мен си решила,

защо и сърцето да плениш,

а любовта не става на сила,

после и себе си ще виниш.

 

Аз винаги теб ще обичам,

далеч оттук, толкова стар,

не ще те забравя, момиче,

и аромата ти на минзухар.

 

Обич непреодолима обаче

и невъзможна тя се оказва,

макар сърцето ми да плаче,

от любовта ти се отказвам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никица Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...