7.04.2016 г., 22:54

От любовта ти се отказвам

837 0 1

Този аромат на минзухар

в дългите коси кестенови

забравя, че вече съм стар

и търси изкушения нови.

 

Да обичаш мен си решила,

защо и сърцето да плениш,

а любовта не става на сила,

после и себе си ще виниш.

 

Аз винаги теб ще обичам,

далеч оттук, толкова стар,

не ще те забравя, момиче,

и аромата ти на минзухар.

 

Обич непреодолима обаче

и невъзможна тя се оказва,

макар сърцето ми да плаче,

от любовта ти се отказвам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никица Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...