Apr 7, 2016, 10:54 PM

От любовта ти се отказвам

  Poetry
836 0 1

Този аромат на минзухар

в дългите коси кестенови

забравя, че вече съм стар

и търси изкушения нови.

 

Да обичаш мен си решила,

защо и сърцето да плениш,

а любовта не става на сила,

после и себе си ще виниш.

 

Аз винаги теб ще обичам,

далеч оттук, толкова стар,

не ще те забравя, момиче,

и аромата ти на минзухар.

 

Обич непреодолима обаче

и невъзможна тя се оказва,

макар сърцето ми да плаче,

от любовта ти се отказвам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никица Христов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...