Apr 7, 2016, 10:54 PM

От любовта ти се отказвам

  Poetry
840 0 1

Този аромат на минзухар

в дългите коси кестенови

забравя, че вече съм стар

и търси изкушения нови.

 

Да обичаш мен си решила,

защо и сърцето да плениш,

а любовта не става на сила,

после и себе си ще виниш.

 

Аз винаги теб ще обичам,

далеч оттук, толкова стар,

не ще те забравя, момиче,

и аромата ти на минзухар.

 

Обич непреодолима обаче

и невъзможна тя се оказва,

макар сърцето ми да плаче,

от любовта ти се отказвам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никица Христов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...