От минало към бъдеще

11 июн. 2020 г., 19:53

Поэзия

496 0 3

България на три морета

била е някога, преди.

Едва, горката днеска крета

и спомените си реди.

Тя - гордостта и е в албуми.

Съвсем невзрачна от тогаз.

Тя боледува от безумия,

безпомощна със всеки час.

Рушат граденото достойнство

и режат нейните меса.

Палачите и, със спокойствие

продават части от плътта.

Смалява се и бавно чезне

и скоро ще се заличи.

Прашинка е, а беше бездна.

Бе горда тя, а днес скърби.

България е вече шепот

и стене като звяр ранен.

Децата и със самолети

чезнат бавно, ден след ден.

Когато някога изчезне

(да го повярвам аз не ща),

сам Бог, от трона си ще слезне

загубил вяра в чудеса.

ДИС (Деа)

2020-06-11T23:19:37+03:00

Няма да изчезне! Няма! Поздравления за стиха!
Иржи (Ирина Филипова)

2020-06-11T21:26:35+03:00

Страхотно пишеш, Валентине, и друг път съм го казвала! От стиха ти личи патриотизъм, какъвто много от живущште тук не притежават, а и щипка носталгия по топящата и страдащата ни Родина...Дано Бог не загуби вярата си в чудесата!
yossifova (Весела ЙОСИФОВА)

2020-06-11T20:50:44+03:00

И сам не знаеш колко си прав! Аз, обаче продължавам да съм оптимистка. Този "като звяр ранен" народ, има страшна сила, когато я обедини! Поздрави, Вальо!