От минало към бъдеще
България на три морета
била е някога, преди.
Едва, горката днеска крета
и спомените си реди.
Тя - гордостта и е в албуми.
Съвсем невзрачна от тогаз.
Тя боледува от безумия,
безпомощна със всеки час.
Рушат граденото достойнство
и режат нейните меса.
Палачите и, със спокойствие
продават части от плътта.
Смалява се и бавно чезне
и скоро ще се заличи.
Прашинка е, а беше бездна.
Бе горда тя, а днес скърби.
България е вече шепот
и стене като звяр ранен.
Децата и със самолети
чезнат бавно, ден след ден.
Когато някога изчезне
(да го повярвам аз не ща),
сам Бог, от трона си ще слезне
загубил вяра в чудеса.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
