От минало към бъдеще
България на три морета
била е някога, преди.
Едва, горката днеска крета
и спомените си реди.
Тя - гордостта и е в албуми.
Съвсем невзрачна от тогаз.
Тя боледува от безумия,
безпомощна със всеки час.
Рушат граденото достойнство
и режат нейните меса.
Палачите и, със спокойствие
продават части от плътта.
Смалява се и бавно чезне
и скоро ще се заличи.
Прашинка е, а беше бездна.
Бе горда тя, а днес скърби.
България е вече шепот
и стене като звяр ранен.
Децата и със самолети
чезнат бавно, ден след ден.
Когато някога изчезне
(да го повярвам аз не ща),
сам Бог, от трона си ще слезне
загубил вяра в чудеса.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Няма да изчезне! Няма! Поздравления за стиха!
-
Страхотно пишеш, Валентине, и друг път съм го казвала! От стиха ти личи патриотизъм, какъвто много от живущште тук не притежават, а и щипка носталгия по топящата и страдащата ни Родина...Дано Бог не загуби вярата си в чудесата!
-
И сам не знаеш колко си прав! Аз, обаче продължавам да съм оптимистка. Този "като звяр ранен" народ, има страшна сила, когато я обедини! Поздрави, Вальо!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
