От мрака...
Когато се родих валеше прах,
а Принцът на Нощта мълвеше клетви,
звездите се търкаляха във грях,
на порочната вселена жертви.
В тунел от разпокъсани тела,
нечий смях събираше мъглите,
а някъде, отдолу под пръстта,
пъплеше отрова към тревите.
Със черни сълзи слънцето заплака
и съчини предсмъртния си стих.
А след това угасна... И от мрака
и неродената му сянка се родих.
Алекс ( Малката )
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Алекс Малката Все права защищены
) хаха! Шегувам се! Така ми го прошепна музата, така съм го написала. На теб кой ти се иска да бъде? 
