От мрака...
Когато се родих валеше прах,
а Принцът на Нощта мълвеше клетви,
звездите се търкаляха във грях,
на порочната вселена жертви.
В тунел от разпокъсани тела,
нечий смях събираше мъглите,
а някъде, отдолу под пръстта,
пъплеше отрова към тревите.
Със черни сълзи слънцето заплака
и съчини предсмъртния си стих.
А след това угасна... И от мрака
и неродената му сянка се родих.
Алекс ( Малката )
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Алекс Малката Всички права запазени
) хаха! Шегувам се! Така ми го прошепна музата, така съм го написала. На теб кой ти се иска да бъде? 
