Няколко крачки напред и... стена.
Сама съм я градила през годините.
Безконечно е началото назад,
веднъж оплетен в примка на безвремие.
За пореден път ще се уча на вярване,
ще трупам надежди, да имам запас,
защото пагубно е всяко падане,
от височината на несбъдната мечта.
Полека и искрата ми се съживява,
през всеки кръг на моя ад,
докато животът главоломно ме събаря.
Добра позиция за нисък старт.
© Бисерка Тодорова Все права защищены