27.10.2021 г., 21:43

От ниско

816 0 6

Няколко крачки напред и... стена.
Сама съм я градила през годините.
Безконечно е началото назад,
веднъж оплетен в примка на безвремие.

За пореден път ще се уча на вярване,
ще трупам надежди, да имам запас,
защото пагубно е всяко падане,
от височината на несбъдната мечта.

Полека и искрата ми се съживява,
през всеки кръг на моя ад,
докато животът главоломно ме събаря.
Добра позиция за нисък старт.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бисерка Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...