Няколко крачки напред и... стена.
Сама съм я градила през годините.
Безконечно е началото назад,
веднъж оплетен в примка на безвремие.
За пореден път ще се уча на вярване,
ще трупам надежди, да имам запас,
защото пагубно е всяко падане,
от височината на несбъдната мечта.
Полека и искрата ми се съживява,
през всеки кръг на моя ад,
докато животът главоломно ме събаря.
Добра позиция за нисък старт.
© Бисерка Тодорова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
