18 февр. 2012 г., 11:05

От омраза към любов

863 0 4

                                              От омраза към любов

 

                          Как да обичам - не знаех.

                          Ти само ми показа

                          как да мразя.

                          Всичко показа от себе си -

                          всяка сричка твоя показа,

                          всичко, което да мразя.

 

                          Запозна ме на лъжата със грозния лик.

                          Озъбена злоба насъска към мене.

                          Ръка ми протегна човекът двулик

                          и завист отрова в лицето ми пръсна.

                          И аз ги намразих. Намразих и теб.

                          Намразих света, прожектиран от тебе.

                          Защо ми показа всичко това?

                          Защо ми загуби ценното време?

                          Измъчвах се нощем, не можех да спя.

                          Не исках да знам, че това ми се случва.

                          В просъница с крясък раздирах нощта

                          като животно ранено в сърцето...

                          След време разбрах на какво ме научи.

                          След време разбрах какво ти дължа.

                          Как да позная какво е победа,

                          без да позная какво е борба?

                          ----------------------------------------

                          Тогава те мразех, но не и сега.

                          Сега с  благодарност  ръка ти подавам.

                          Когато намразих онези неща,

                          разбрах как любов да дарявам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Емил Стоянов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...