Feb 18, 2012, 11:05 AM

От омраза към любов

  Poetry
861 0 4

                                              От омраза към любов

 

                          Как да обичам - не знаех.

                          Ти само ми показа

                          как да мразя.

                          Всичко показа от себе си -

                          всяка сричка твоя показа,

                          всичко, което да мразя.

 

                          Запозна ме на лъжата със грозния лик.

                          Озъбена злоба насъска към мене.

                          Ръка ми протегна човекът двулик

                          и завист отрова в лицето ми пръсна.

                          И аз ги намразих. Намразих и теб.

                          Намразих света, прожектиран от тебе.

                          Защо ми показа всичко това?

                          Защо ми загуби ценното време?

                          Измъчвах се нощем, не можех да спя.

                          Не исках да знам, че това ми се случва.

                          В просъница с крясък раздирах нощта

                          като животно ранено в сърцето...

                          След време разбрах на какво ме научи.

                          След време разбрах какво ти дължа.

                          Как да позная какво е победа,

                          без да позная какво е борба?

                          ----------------------------------------

                          Тогава те мразех, но не и сега.

                          Сега с  благодарност  ръка ти подавам.

                          Когато намразих онези неща,

                          разбрах как любов да дарявам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Емил Стоянов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...