18.02.2012 г., 11:05

От омраза към любов

862 0 4

                                              От омраза към любов

 

                          Как да обичам - не знаех.

                          Ти само ми показа

                          как да мразя.

                          Всичко показа от себе си -

                          всяка сричка твоя показа,

                          всичко, което да мразя.

 

                          Запозна ме на лъжата със грозния лик.

                          Озъбена злоба насъска към мене.

                          Ръка ми протегна човекът двулик

                          и завист отрова в лицето ми пръсна.

                          И аз ги намразих. Намразих и теб.

                          Намразих света, прожектиран от тебе.

                          Защо ми показа всичко това?

                          Защо ми загуби ценното време?

                          Измъчвах се нощем, не можех да спя.

                          Не исках да знам, че това ми се случва.

                          В просъница с крясък раздирах нощта

                          като животно ранено в сърцето...

                          След време разбрах на какво ме научи.

                          След време разбрах какво ти дължа.

                          Как да позная какво е победа,

                          без да позная какво е борба?

                          ----------------------------------------

                          Тогава те мразех, но не и сега.

                          Сега с  благодарност  ръка ти подавам.

                          Когато намразих онези неща,

                          разбрах как любов да дарявам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емил Стоянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...