18 feb 2012, 11:05

От омраза към любов

  Poesía
864 0 4

                                              От омраза към любов

 

                          Как да обичам - не знаех.

                          Ти само ми показа

                          как да мразя.

                          Всичко показа от себе си -

                          всяка сричка твоя показа,

                          всичко, което да мразя.

 

                          Запозна ме на лъжата със грозния лик.

                          Озъбена злоба насъска към мене.

                          Ръка ми протегна човекът двулик

                          и завист отрова в лицето ми пръсна.

                          И аз ги намразих. Намразих и теб.

                          Намразих света, прожектиран от тебе.

                          Защо ми показа всичко това?

                          Защо ми загуби ценното време?

                          Измъчвах се нощем, не можех да спя.

                          Не исках да знам, че това ми се случва.

                          В просъница с крясък раздирах нощта

                          като животно ранено в сърцето...

                          След време разбрах на какво ме научи.

                          След време разбрах какво ти дължа.

                          Как да позная какво е победа,

                          без да позная какво е борба?

                          ----------------------------------------

                          Тогава те мразех, но не и сега.

                          Сега с  благодарност  ръка ти подавам.

                          Когато намразих онези неща,

                          разбрах как любов да дарявам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Емил Стоянов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....